Реферат: Тайният план 13 Втора глава неетични експерименти 21 Трета глава изпробване на лсд 34 Четвърта глава

© Dr Armen Victorian, 2000 MIND CONTROLLERS

VISION, Paperbacks, a division

of Safin Publications Limited, London

© Пенка Георгиева Стефанова, превод

© LJUPENdesign® Ltd. художествен дизайн на корицата

http ://www.Ijupen.com

София • 2004 © Издателска къща КРЪГОЗОР , всички права запазени

ISBN 954-771 -063-Х

АРМЕН ВИКТОРИЯН

КОНТРОЛ

ВЪРХУСЪЗНАНИЕТО

ПРЕВОД ПЕНКА СТЕФАНОВА

КОНСУЛТАНТ ИЛИЯ НАЛБАНТОВ



КРЪГОЗОР

Посвещавам тази книга на невинните хора, преживели физически или душевен тормоз от държавата, която и да е тя. Благодаря им за смелостта да разкажат на света за своите страдания. Признателен съм и на онези инсти­туции, които ги подкрепиха и се бориха за чо­вешките им права - права, все още нарушавани от някои държави под претекст за тяхната на­ционална сигурност. А никоя компенсация не е до­статъчна за насилието над ума или неговото по­губване.

Авторът

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение 7

Първа глава

^ ТАЙНИЯТ ПЛАН 13

Втора глава

НЕЕТИЧНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ 21

Трета глава

ИЗПРОБВАНЕ НА ЛСД 34

Четвърта глава

БУХЕНВАЛДСКИЯТ ЩРИХ 46

Пета глава

^ ТАЙНО ПАРТНЬОРСТВО 57

Шеста глава

ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ХОРА ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ 71

Седма глава

ЖЕРТВИТЕ ОТ ХИЖА „ДАРГЪЛ" 83

Осма глава

^ ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ТОПКАТА 96

Девета глава

ПСИХОИЗСЛЕДВАНИЯ 106

Десета глава

ОПЕРАЦИЯ „СТАРГЕЙТ" 129

5

Единадесета глава

^ ЕЛЕКТРОННИ ИМПЛАНТАНТИ 147

Дванадесета глава

ОПИТИ С ХИПНОЗА 155

Тринадесета глава

НЕРВНА МАНИПУЛАЦИЯ 165

Четиринадесета глава

^ НЕСМЪРТОНОСНО ВЪОРЪЖЕНИЕ 173

Петнадесета глава

ВОДЕНЕ НА ВОЙНА 188

6

Въведение

Разузнаването не е нещо ново. То датира още от староза­ветен времена, когато Бог нарежда на Мойсей да изпрати мъже „да съгледат Ханаанската земя". През 400 г. пр.н.е. в своята книга „Изкуството на войната" го споменава и китайският военен стра­тег Сън Дзу. Той подчертава важността на доброто разузнава­не, като отбелязва, че „да спечелиш сто битки не е най-висше-то майсторство. Най-висшето майсторство е да намериш сигур­ност, без да водиш битки."

През XIII в. разузнаване използва и монголският хан Субо-тай, който нахлува в Европа и постига забележителни военни победи. На Стария континент обаче тази практика се появява доста по-късно. Алън Уелш Дълес, който в продължение на де­вет години е директор на Централното разузнаване, пише в кни­гата си „Професията разузнаване", че в Средновековието евро­пейските владетели „не разполагали с много информация за Ви­зантийската империя и за източните славяни, а за мюсюлманс­кия свят знаели още по-малко и били в почти пълно неведение за всичко, което ставало в Централна и Източна Азия".

Все пак през XVI в. в Англия сър Франсис Уолсингъм, държавен секретар на кралица Елизабет I, създава и поддържа мрежа от дузини пръснати из чужди земи разузнавачи. Той на­бира хората си от Кеймбридж и Оксфорд, развива изкуството на шпионажа и владее техниките на шифроването и дешифро­ването. Спокойно може да се каже, че в някои отношения осно­ваното от Уолсингъм разузнаване засенчва съвременните разуз­навателни организации.

Според аналите на Централното разузнавателно управление Съединените щати извършват разузнавателни дейности в чуж­бина още от времето на Джордж Вашингтон, но едва от Втора­та световна война това е започнало да се съгласува на прави-

7

телствено ниво. Още преди Пърл Харбър президентът Франк­лин Д. Рузвелт е загрижен за недостатъците в американското ра­зузнаване и помолва нюйоркския адвокат Уилям Дж. Донован да изготви план за разузнавателна служба.

Така през юни 1942 година бива основано Управлението на стратегическите служби (УСС)*, чиято задача е да събира и ана­лизира стратегическите сведения, нужни на Обединения комитет на началник-щабовете, и да провежда специални операции, кои­то не се възлагат на други служби. През войната то снабдява во­дещи фигури в политиката с важни факти и разузнавателни ана­лизи и често играе важна роля в директното подпомагане на во­енни операции. Но УСС така и никога не получава пълна юрис­дикция върху всички разузнавателни дейности в чужбина. В на­чалото на 30-те год. на XX в. ФБР поема разузнаването в Латин­ска Америка, а военните служби пазят ревниво своите територии.

През октомври 1945 година УСС е разформировано и функ­циите му се поемат от външното и от военното министерство. Ала нуждата от следвоенна централизирана разузнавателна организа­ция е осезателна. Единадесет месеца по-късно Донован, тогава вече генерал-майор, представя на президента Рузвелт предложе­ние за отделяне на УСС от Обединения комитет на началник ща­бовете и за създаване на нова организация под пряк президентс­ки контрол. Идеята на Донован е за „една организация, която ще придобива сведения с явни и скрити методи, като същевременно координира разузнаването, определя целите му и съпоставя ин­формацията, събрана от всички правителствени служби".

Според плана на Донован мощното централизирано управ­ление ще действа като координатор на всички разузнавателни служби. Той предлага агенцията да има пълномощия за провеж­дане на „подривни операции в чужбина", но не и „полицейски или законоприлагащи функции в страната или извън нея". Планът на Донован е засипан с яростни критики: военните служби по начало са против пълното сливане; външното министерство смя-

_____________________________________

* Всички абревиатури на служби, програми, понятия и т.н. са изведени с оригинални наименования в края на книгата. - Бел. ред.

8

та, че трябва да контролира всички мирновременни операции, засягащи отношенията с други страни, а ФБР подкрепя идеята за една организация, в която всички цивилни дейности да са под неговата юрисдикция, а външното военно разузнаване да се по­еме от военните служби.

В отговор на тези дебати през януари 1946 година президентът Хари С Труман основава Група на централното разузнаване (ГЦР), чиято главна задача е да действа като координатор на съществува­щите към министерствата разузнавателни служби и да допълва, а не да иззема дейността им. Предвижда се това да става под ръко­водството на Националното разузнавателно управление (НРУ), в което влизат личният представител на президента, външният ми­нистър и министрите на войната и на военноморските сили. Кон­траадмирал Сидни У Соърс от резерва на военноморските сили на САЩ и заместник-директор на военноморското разузнаване ста­ва първият директор на Централното разузнаване.

Само двадесет месеца по-късно НРУ и неговият оперативен компонент ГЦР биват разформировани и съгласно Закона за на­ционалната сигурност от 1947 г. (влязъл в сила на 18 септември същата година) са основани Съветът за национална сигурност (СНС) и Централното разузнавателно управление (ЦРУ).

Много от специфичните задачи, възложени на ЦРУ от този закон, както и забраните да се намесва в полицейските функции и вътрешната сигурност, са в тясно съответствие както с плана на Донован от 1944 година, така и с президентските директиви за създаването на ГЦР Законът от 1947 г. натоварва ЦРУ с ко­ординирането на националните разузнавателни дейности, а също и със съпоставянето, анализа и разпространението на сведения, засягащи националната сигурност. По нареждане на СНС Уп­равлението изпълнява и други свързани с разузнаването функ­ции и задължения. Съгласно закона директорът на Централно­то разузнавателно управление (ДЦРУ) отговаря за запазване по­верителността на разузнавателните източници и методи.

По-нататък законът гласи, че директорът и заместник-дирек-торът на ЦРУ се назначават от президента, чието решение под-

9

лежи на одобрение от Сената. Поправката от 4 април 1953 го­дина пък предвижда на тези постове да се назначават цивилни или офицери от въоръжените сили (на активна служба или от запаса), стига „офицерите в никакъв случай... да не заемат ед­новременно двете служби".

Законът за ЦРУ от 1949 година допълва приетия през 1947 г. Конгресът гласува допълнителни клаузи, които дават на Управле­нието достъп до поверителни данъчни и административни сведе­ния и го освобождават от повечето обичайни за други правител­ствени служби ограничения в разходването на федерални средства. Също така фондовете за ЦРУ могат да се включват в бюджетите на други отдели и след това да му се прехвърлят без първоначал­но предвидените лимити. Този закон развързва ръцете на финан­совия секретар на ЦРУ

За допълнително подсигуряване на поверителността на ра­зузнавателните източници и методи законът от 1949 г. освобож­дава ЦРУ от задължението да разкрива „организацията, функ­циите, имената, длъжностите, титлите, заплатите или броя на на­етия си персонал". Директорът на ЦРУ става главен съветник на президента и на СНС по всички въпроси на външното разузна­ване, свързани с националната сигурност, а Управлението из­пълнява задълженията си в съответствие с различни директиви и под ръководството на президента и на СНС.

Днес, съгласно Закона за надзора над разузнаването от 1980 г., ЦРУ докладва редовно пред Сенатската комисия по разузнава­нето (СКР) и Постоянната комисия по разузнаване на Камара­та на представителите (ПКРКП). Управлението се отчита и пред подкомисиите по отбраната към финансовите комисии в двете камари на Конгреса. Освен това снабдява с важни сведения Ко­мисията по външни отношения към Сената, Комисията по външните работи към Камарата на представителите, комисии­те по въоръжените сили към Камарата на представителите и Сената, както и други комисии и индивидуални членове.

Изпълнителна заповед 12333, издадена от президента Рейгън на 4 декември 1981 г., възлага на ДЦРУ да разработи бюджет за

10

Национална програма за външно разузнаване и да координира раз­пределението на задачите в разузнавателната общност. Освен Ди­рекцията на централното разузнаване в разузнавателната общност влизат Централното разузнавателно управление, Агенцията за на­ционална сигурност, Разузнавателното управление към Министер­ството на отбраната, отделите на Министерството на отбраната, отговарящи за събирането на специализирана национална и външна информация чрез разузнавателни програми; Бюрото за разузнава­не и изследване към Външното министерство, като и разузнавател­ните части на видовете въоръжени сили, ФБР Министерството на финансите и Министерството на енергетиката.

По причини, които ще изложа по-късно, радиацията заема важно място в разработването на методи и техники за контрол върху съзнанието. Следващите редове показват не само че ЦРУ е участвало в подобни опити, но и че тези опити са правени върху хора без тяхно знание или съгласие.

ЦРУ не са единствените, изследвали употребата на техни­ки за контролиране на съзнанието, но несъмнено - заедно с бив­шия Съветски съюз - са лидер в тази област. Разбира се, голя­ма част от работата им е поверителна, а изтъргуваните сведе­ния на други институции също са обвити в тайнственост. Все пак има един начин да се проникне в тази интересна, но обезпокои­телна нова научна област.

При правилна употреба Законът за свобода на информаци­ята в САЩ хвърля известна светлина върху опитите да се конт­ролират мислите и чувствата на хората - и да се прекърши во­лята им за съпротива. Този закон позволява и на най-обикнове­ния гражданин да изиска разкриване на всякакви документи, ма­кар че неизбежно някои от тях ще бъдат силно цензурирани или изобщо няма да му се предоставят.

Именно така сглобихме голяма част от тази книга. Когато не успявахме да се доберем до информация от извора, на­предъкът в изследванията на контрола върху съзнанието и раз­работването на несмъртоносни оръжия излизаше наяве след ро­вене из други досиета на американската бюрокрация. Така раз-

11

бирахме какво става в Щатите, Източния блок и други западни страни.

Но във всички случаи картината е непълна. Може би част от миналите и настоящи деяния на хората, които се стремят към контрол върху съзнанието, са отразени единствено като намек в бележката под черта в някой меморандум или неволно изтърва­ни в мемоарите на пенсиониран учен. Затова книгата е компи­лация от моите все още неприключили проучвания на множе­ство източници. Дори сега, докато я подготвям за печат, все още чакам отговор на стотици запитвания във връзка със Закона за свобода на информацията. Въпреки това сведенията в книгата са повече от достатъчно, за да докажа, че и днес се прилагат секретни, зловещи нови техники, които - уви - вече не са в об­ластта на научната фантастика. Трябва да сме постоянно нащ­рек за тази заплаха, иначе онези, които си позволяват водности с демокрацията и правото ни да мислим самостоятелно, никога няма да бъдат спрени.

12

Първа глава ^ ТАЙНИЯТ ПЛАН

Веднага след края на Втората световна война западните съюзници решиха, че Съветският съюз и Източният блок са тех­ният нов враг. Започна една непозната до този момент „невой­на", Студената война. Поради растящата във връзка с комуниз­ма параноя, поддържана от „черната каса", САЩ подновиха ин­тереса си към темата за контрола върху съзнанието.

През следващите пет десетилетия бяха разработени мето­ди и технологии, донесли не по-малко страдания от току-що при­ключилата „истинска война". В повечето случаи обектите на тези операции нямат никаква представа защо са станали жерт­ви на тихата световна война между заформящите се свръхсили. Това обикновено са невинни хора, попаднали под кръстосан огън или използвани като опитни мишки в различни етапи от експе­риментите и при разработката на новата наука „контролиране на съзнанието".

През декември 1947 г., почти пет месеца след създаването на ЦРУ се провежда първото събрание на Съвета за национал­на сигурност. Министърът на отбраната Джеймс Форестал на­стоява ЦРУ да започне „тайна война" срещу Съветите. Иска­нията му са резултат от все по-разпространяващото се сред аме­риканците мнение, че комунистическите агенти са се внедрили на всички обществени нива и трябва да бъдат премахнати. Ин­тересно е да се отбележи, че през май 1949 г. Форестал вече страда от болезнената мания, че е заобиколен или преследван от комунисти. Накрая преживява душевен срив, постъпва на ле­чение във Военноморската болница в Бетезда и се самоубива, като скача през един отворен прозорец. В известен смисъл той

13

е първата жертва на параноидната американска политика, коя­то в много отношения продължава и днес.

По онова време британската политика е малко по-различ­на. Днес в Държавния архив има над 16 000 дела, описващи раз­витието на психологическата война до 1948 година.

В резултат от инициативата на Форестал на събранието през 1947 г. новият директор на ЦРУ контраадмирал Роскоу Хилън-котър, издава секретна заповед NSC-4A. Той е инструктиран да започне изпълнението на психологически бойни операции в Ев­ропа. Това налага да се отговори на един въпрос от изключител­но значение - има ли ЦРУ законното, да не споменаваме морал­ното право, да провежда подобни действия в чужбина? В един ме­морандум съветникът по общите въпроси Лорънс Хюстън заявя­ва, че ЦРУ няма никакви законови пълномощия като разузнава­телно управление. Той прибавя, че също така би било незаконно президентът да използва ЦРУ като „тайна армия".

Въпреки това се решава, че комунистическата заплаха е про­блем с по-голям приоритет от конституционните права и NSC-4А бива последвана от допълнителна инструкция - NSC-10/2. Двете образуват тайна президентска заповед, която в крайна смет­ка разширява много правомощията на ЦРУ В резултат ЦРУ ос­новава официално своето подразделение за подривни действия -Отдел за политическа координация (УПК).

ЦРУ веднага подема широк спектър от изследователски про­грами и операции, чиято цел е да се открият най-добрите начи­ни за употреба на психологическите техники в борбата с враго­вете на западната демокрация. Тази дейност не е нещо ново и както ще видим по-късно, се основава на изследвания още от 1923 година.

В резултат от събитията през Втората световна война идея­та за работа по таен „черен" проект вече не е нищо ново за за­падните военни и разузнавателни ръководства. Например про­ектът „Манхатън" (тайната програма на САЩ за атомна бомба) даде начало на цяло ново поколение операции, а те от своя стра-

14

на създадоха морален прецедент, който улесни защитниците на психопрограмите. Съществуването на всички тези операции -„черни" проекти, финансирани от „черни" каси - по причини, свързани с националната сигурност, са пазени в тайна не само от обществото, но и от Конгреса.

Доколкото можем да кажем, основната идея за първия от тези черни проекти датира от 9 октомври 1941 година - два ме­сеца, преди японците да бомбардират Пърл Харбър.

Вънивар Буш, декан на Техническия факултет на Масачузет­ския технологичен институт (МТИ), обяснява на Франклин Д. Рузвелт как една 11 -килограмова атомна бомба би могла да ек-сплодира със силата на над милион и половина килограма ди­намит, осигурявайки по този начин на САЩ възможността да спечели следващата война. Без да се консултира с Конгреса, Руз­велт решава, че страната трябва незабавно и в пълна секретност да започне разработването на такова оръжие. Също така той предвижда проектът да бъде финансиран от „специален фонд за подобни необичайни цели"'.

Изчислено е, че целият проект ще струва 100 милиона дола­ра. Това обаче се оказва много далеч от действителността. През следващите четири години са похарчени 2,9 милиарда долара от парите на американските данъкоплатци. Според генерал Лесли Р Гроувз, ръководител на проекта „Манхатън", подобни разходи „изискват неортодоксални" и „необикновени процедури".2 Създа­ването на тази система за финансиране проправя пътя на други тайни проекти, някои от които продължават и до ден днешен.

Проектът „Манхатън" е обвит с такава секретност, че ви­цепрезидентът Хари Труман не знае нищо за него. (Всъщност остава дотолкова секретен, че минават няколко години, преди да позволят на президента да види военните планове за използ­ването на бомбата.)

Двете ключови фигури в него са Франклин Д. Рузвелт и Уинстън Чърчил, които през септември 1944 година тайно се споразумяват, че бомбата „вероятно, след като се разсъди зря­ло, би могла да се използва срещу японците"3.

15

Рузвелт умира на 12 април 1945 година и дори след като Тру-ман влиза в длъжност, проектът си остава свръхсекретен. Ми­нистърът на войната Хенри Стимпсън намира време да пошуш-не в ухото на Труман, че Америка е започнала „грамаден про­ект за построяването на нов експлозив с почти невероятна мощ".

В по-късни години Труман си спомня думите на Стимпсън и отбелязва: „Твърденията му ме озадачиха."4 Такова е нивото на секретност, обгръщало първия американски черен проект.

Съществуването на проекта „Манхатън" означава, че през 1947 година, когато ЦРУ получава зелена светлина да отвори своя клон за тайни операции в Европа, правителството на САЩ вече е натрупало богат опит в започването на секретни опера­ции без знанието на Конгреса. И не само това - тъй като вече не се занимават само със събиране на разузнавателни сведения от чужбина, ЦРУ бързо се превръщат в тайната армия на пре­зидента.

Една от главните области на изследване, към които се на­сочва ЦРУ е контролът върху съзнанието или върху личността. Всъщност в това вземат участие много други подразделения на американското правителство, включително Комисията по атом­на енергия (Министерство на енергетиката), НАСА и различни отдели от Министерството на отбраната, включително и видо­вете въоръжени сили.

Под прикритието „национална сигурност" тези подразделе­ния започват множество зловещи програми, сред които отряди за атентати, програми за промиване на мозъци, цивилен шпио­наж, трафик на наркотици, нелегална търговия с оръжие, разпал­ване на граждански войни и сваляне на чужди правителства.

Макар това да не е официално потвърдено, всеки един пре­зидент е давал одобрението си за продължаването на тези про­екти. Докато развива своята наука от психологически бойни тех­ники, ЦРУ я и разширява, включвайки теми като НЛО и екст-расензорни възприятия (ECB).

Първите проекти на ЦРУ за контрол върху съзнание го да­ват обещаващи резултати и е решено, че си струва да бъдат из-

16

следвани по-задълбочено. Генерал Уилям Донован, „Лудия Бил", директор на Управлението на стратегическите служби (УСС), вече е възложил на своя екип - който включва д-р Едуард Щре­кер, д-р Уинфред Овършулсер, д-р Джордж Уайт и д-р Хенри Анслингер - задачата да открият как може да се влияе върху чо­вешкото поведение и възприятия с помощта на химически сред­ства.

Екипът на Донован е твърдо решен да създаде „серум на истината", като експериментира с приспиващи егото вещества като скопалин, барбитурати, пейот, марихуана и мескалин. Усилията им получават сериозна подкрепа, когато неколци­на нацистки химици (докарани в САЩ чрез програмата „Опе­рация Кламер") започват да работят в тясно сътрудничество с американските тайни служби. Учени като Карл Таубьок, чи­ито усилия да създаде „серум на истината" са от решаващо значение в историята на контрола върху съзнанието, снабдя­ва ЦРУ с изобилие от важна информация. Таубьок е получил своите данни чрез безскрупулни експерименти върху хора. Фредерик Хофман, друг нацистки учен, е открил парализира­ща отрова от черупчести морски животни. Същевременно друга група нацистки учени - Карл Pap, Теодор Вагнер-Яурег и Ханс Турит - продължават своите тайни изследвания от вре­мето на войната. Те работят в американски лаборатории, където създават отрови и нервни газове като табун и зарин. Активното им и твърде известно участие в холокост като че ли е забравено. Очевидно е било взето решение, че нуждите на военните от нови вещества и техники за контрол върху съзнанието са по-важни от всякакви морални скрупули, свързани с произхода на научните данни.

През 1977 година Сидни Готлиб, важна ръководна фигура в МКУЛТРА (по-късно ще отделим повече внимание на МКУЛ-ТРА), е изправен пред една сенатска подкомисия и разпитан за операциите на ЦРУ, насочени към контрол върху съзнанието и свързаните с тях проекти. Той свидетелства, че Управлението действително е финансирало редица такива операции.

17

Разкритията му полагат началото на множество проучвания от страна на разследващите журналисти и донасят неоспорими доказателства, че въпросните изследвания са провеждани съвсем съзнателно по нареждания на последователни администрации.

Сенатор Ричард Швайкер пита Готлиб за печално известния секретен проект, наречен РХМК (Радиохипнотичен междумозъ-чен контрол), при който в човека се имплантира миниатюрен приемник. Готлиб отговаря, че такава техника не съществува. След това обаче продължава: „Ще се опитам да ви отговоря във връзка с термините, които използвахте. Доколкото си спомням, имаше интерес, всъщност и понастоящем има, към това какъв е ефектът върху хората, застанали в радиовълново поле. Нищо чудно сред множеството проекти някой да е опитал да узнае дали човек не може да бъде хипнотизирай по-лесно, ако се на­мира в радиолъч. Звучи разумно да се проведе такова изследва­не." Когато сенатор Швайкер добавя за чутите от него показа­ния, че радарът (тоест микровълните) е бил използван върху жи­вотни с цел изтриване на паметта, Готлиб отговаря: „Не ми се струва невероятно, сенаторе."5

Главният защитник на тези програми е Едуард Хънтър6, кой­то е на трудов договор в ЦРУ но работи под прикритие като журналист. По-късно става един от най-активните членове на ул-траконсервативното дружество „Джон Бърч". Въпросните про­грами са носели кодовите названия МКУЛТРА, МКСЪРЧ, МКЕКШЪН, МКНАОМИ, АРТИШОК и БЛУБЪРД и са включ­вали използване на хора като опитни мишки в мозъчни изслед­вания. Много субекти на такива експерименти са загубили раз­съдъка си и поне двама души са починали. В писмо от ЦРУ до автора се казва:

„Действително досиетата в нашето управление съдържат доказателства, че изследвания, финансирани от ЦРУ и включ­ващи изследвания върху хора, са били провеждани преди 1963 година в областта на контрола върху поведението с помощта на техники като хипноза и наркотици - главно ЛСД - по проекта МКУЛТРА и други свързани с него. МКДЕЛТА е наименование

18

на специална процедура, управляваща използването на матери­али от МКУЛТРА в чужбина."7

Но МКУЛТРА не се ограничава само с използване на нар­котици. Под шапката на тази програма са събрани също лиша­ването от различни сетива, религиозни култове, микровълни, психологическа обработка, психохирургия, мозъчни имплантанти и още няколко области на изследване. Общо програмата се е състояла от 149 подпроекта, плюс още 33 допълнителни и тяс­но свързани подпроекти, всичките финансирани от черната каса.

След приемането на Закона за свобода на информацията ЦРУ разсекретява документи, възлизащи на 215 000 страни­ци, които съдържат само финансовите аспекти на тези про­грами. Все пак те дават откъслечни данни за периода, когато Управлението осъществява проектите чрез Отдела за сигур­ност през 1953 г. и по-късно, до 1962 г., чрез Отдела за тех­ническо обслужване (ОТО). Има и няколко досиета от време­то след 1962 г., когато изследванията на контрола върху съзнанието са прехвърлени към Отдела за изследвания и раз­витие (ОИР). Въпреки това от 1950 до 1962 година болшин­ството оригинални досиета, документи и изследвания са били преднамерено унищожени.

Макар че през 70-те год. на XX в. сенатските комисии из­важдат на повърхността някои от тайните дейности на ЦРУ още много неща остават скрити в архивите на военното разузнава­не. Замесени са и други отдели на Министерството на отбрана­та, както и няколко частни научни институции и лаборатории, работещи за Министерството на отбраната и ЦРУ в САЩ и осо­бено в Европа.

За да докаже тезата си и впечатли гостите на едно събира­не, Джордж Ийстбрук, може би най-непоколебимият теоретик и привърженик на използването на хипноза по време на война, хипнотизирал тайно двама свои приятели. Той накарал жертви­те да повярват, че при тях току-що е пристигнал британският министър-председател. Двамата хипнотизирани прекарали пове­че от час в разговори с въображаемия ВИП гост. Както се изка-

19

за покойният Майлс Коупланд, бивш високопоставен служител на ЦРУ, „може да се каже, че подкомисията на Конгреса, коя­то разследваше тези работи, почти нищо не е видяла"8.

БЕЛЕЖКИ

Меморандум на Вънивар Буш до Джеймс Конънт, досиета „Буш-Конант", Отдел за наука и техника, S-1, Документна група 227, Национален архив.

Лесли Р Гроувз. „Сега вече може да бъде казано"* (Ню Йорк, Харпър енд Роу, 1962), стр. 359-66.

Паметната бележка от Квебекското споразумение между Руз-велт и Чърчил се намира във Външните отношения на Съедине­ните щати; Конференцията в Квебек, 1944 (Вашингтон, окръг Ко­лумбия: Държавна печатница), стр. 492-93.

Хари С. Труман. „Мемоари" от Хари С. Труман, том I, 1945: Година на решения (Ню Йорк, Сигнет 1965), стр. 20-21.

Изследвания на наркотици върху хора от ЦРУ, стр. 202. Общо изслушване пред Комисията по здравеопазване и научни из­следвания към Комисията по човешки ресурси, Сенат на САЩ. 95-ти конгрес, I сесия, 3 август 1977.

Едуард Хънтър е ветеран от китайския период, който по-късно дава личности като Ричард Хелмс, Фред Крисман, Пол Ха-лиуел и Мич Уербъл. Именно Хънтър е измислил термина „про­миване на мозъци". Вижте „Маями Нюз", 24 септември 1950.

Писмо от ЦРУ до автора с дата 19 октомври 1990.

Робърт Еринджър. „Тайният агент", Ролинг Стоун, 1985.

__________________________________________

* В края на книгата публикуваме в оригинал всички заглавия на книги, ци­тирани от Армен Викториян. - Бел. ред.

20

Втора глава ^ НЕЕТИЧНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ

На 15 януари 1994 година по заповед на президента Бил Клинтън се създава Междуведомствена група по експериментите с радиация върху хора. Джон Дойч, по това време директор на ЦРУ, е сред постоянните консултанти на тази група, формира­на с цел правителствените агенции да бъдат насочвани към раз­следване на неетични експерименти, извършвани по време на Студената война. Джон Дойч е и постоянен член на Консулта­тивната комисия по експериментите с радиация върху хора. Ко­гато през октомври 1995 година представя окончателния им док­лад, председателката Рут Р. Фейдън благодари на Клинтън „за смелостта му да назначи Консултативната комисия"1.

На 4 януари 1994 година Джеймс Узли, тогава директор на ЦРУ издава заповед до цялото Управление да се проведе раз­следване за „замесване на ЦРУ в изследвания на ефектите от радиацията". След Изпълнителна заповед от 17 януари 1994 го­дина ЦРУ сформира вътрешна Група за разследване на експе­риментите с радиация върху хора. В нея влизат представители от всички дирекции на ЦРУ канцеларията на ДЦРУ и отдели, занимаващи се с конгресни, правни, обществени и исторически въпроси. Узли назначава Дейвид Грайс,2 тогава директор на Цен­търа за проучване на разузнавателните сведения (ЦПРС) на ЦРУ за ръководител на разследването.3

Откриват се документи, които ясно показват участието на Управлението в експерименти с радиация върху хора. Но въпре­ки писмените свидетелства и всеизвестния факт, че ЦРУ от ня­колко десетилетия е замесено в подобни експерименти, офици­ално се заявява, че намерените доказателства не са безспорни.

21

Във внимателно формулирания поверителен меморандум от 21 януари 1994 година Дейвид Грайс насочва разследването към въпроса дали ЦРУ „умишлено е излагало човешки същества на йонизираща радиация по време на изследвания, целящи опре­деляне на ефекта от радиацията върху хора или откриване на оперативни приложения на радиоактивните вещества или на тех­ните емисии". Стеснявайки обсега на разследването, Грайс по­зволява на Управлението да заобиколи миналите си ангажимен­ти с частни предприемачи и лаборатории, на които е било възла­гано да провеждат такива разследвания - ограничаване на опас­ността от всякакви бъдещи обвинения и съдебни дела.4

Водени от стеснения от меморандума план на Грайс ЦРУ не търсят информация конкретно за експеримента от 1949 годи­на, известен под името „Грийн Рън". Не ровят и за други пред­намерени изпускания на радиация. Външни разузнавателни све­дения и доклади, които може да са повлияли на други учрежде­ния да провеждат експерименти, са надлежно подминати.

Впоследствие, на 13 април 1994 година, ЦРУ дава изявле­ние пред Консултативната комисия, че след електронен преглед на приблизително 34 милиона документа и ръчен на 480 300 страници и почти 50 разпита5 „до този момент не са открити ни­какви документи, които да подсказват, че ЦРУ е провеждало ек­сперименти или операции с използване на йонизираща радиа­ция върху човешки субекти"6.

ЦРУ твърди, че ако има такива експерименти, те са праве­ни от негови контрагенти, а самото Управление няма никакво участие в тях. И най-важното, в изявлението се признава, че спо­ред документацията на ЦРУ за програмата МКУЛТРА, то може да е провеждало такива опити.

Програмата МКУЛТРА е група от проекти, „занимаващи се с изследвания и разработване на химически, биологични и ра­диационни материали, подходящи за прилагане при тайни опе­рации за контролиране на човешкото поведение"7 (курсивът е добавен). Един от документите на ЦРУ ясно заявява, че „допъ­лнителните способи за контролиране на човешкото съзнание"

22

трябвало да включват „радиация, електрошок, различни обла­сти от психологията, социологията, антропологията, графологи­ята, причиняващи тормоз вещества и паравоенни средства и ма­териали"8.

Следователно от тези доказателства става ясно, че ЦРУ да­леч не е невинно по отношение на експериментите с радиация върху хора. Основавайки се на материали от безброй независи­ми източници, учени и жертви, Консултативната комисия прави тридесет искания за информация и документи, за да проследи потенциалните нишки, водещи към ЦРУ.

В документацията от МКУЛТРА и от няколко други проек­ти недвусмислено се споменава за употребата на радиация като част от изследователската им работа. Освен това поне един слу­жител на ЦРУ е присъствал на съвещанията в Министерството на отбраната в началото на 50-те год. на XX в., на които са об­съждани експериментите с радиация върху хора във връзка с из­питанията на атомната бомба.

Програмата на ЦРУ за направляване на човешкото поведе­ние е мотивирана главно от сведенията, че СССР Китай и Се­верна Корея използват техники за контрол върху съзнанието. Първата такава програма на ЦРУ, БЛУБЪРД, стартира през 1950 година, а през 1951 г., когато в нея са включени Канада и Вели­кобритания, името й е променено на АРТИШОК.

Официално МКУЛТРА е започната през април 1953 година като таен механизъм за финансиране на широк спектър изслед­вания върху човешкото поведение. Технически погледнато, тя е прекратена през 1964 г., но някои от нейните проекти продължа­ват да действат под шапката на МКСЪРЧ доста след 1970 г. МКУЛТРА е ръководена от Отдела на техническото обслужва­не (ОТО), който е известен и под името Подразделение на тех­ническите служби (ПТС). Главната цел на тези програми е по­тенциалната им употреба в шпионажа и тайните операции.

През 1973 година на Ричалд Хелмс, тогава директор на Цен­тралното разузнавателно управление, е подшушнато за предсто­ящите разследвания и той нарежда да се унищожи цялата доку-

23

ментация на МКУЛТРА. През 1976 г., докато дава показания пред Комисията Чърч, Хелмс признава, че „в правителствени­те институции и други организации е имало отношения с външни лица" и че „това би могло да е слабото им място, но след като програмата беше окончателно прекратена, си помислихме, че можем да се отървем и от документацията, така Че никой, кой­то ни е помагал в миналото, да не бъде подлаган на разпити; на конфуз, ако щете."

По време на разследването си през 1976 година Комисията Чърч действително открива някои писмени свидетелства. Отбе­лязано е обаче, че практиката на МКУЛТРА по онова време е била „да не поддържа никаква документация относно планира­нето и одобряването на изследователски програми"9.

Трябва да се подчертае, че главното в МКУЛТРА е използ­ването на нищо неподозиращи субекти. ЦРУ финансира множе­ство експерименти от този род. През 1953 година, след смъртта на д-р Франк Олсън, комуто е дадено ЛСД, в ЦРУ започва вътрешно разследване.10 Независимо от предупрежденията, че подобни експерименти са изключително опасни, Управлението продължава тази практика поне още десет години.

Въпреки един друг доклад, изготвен от генералния инспек­тор на ЦРУ през 1963 година, в който се препоръчва прекра­тяване на изследванията върху нищо неподозиращи хора, за-местник-директорът по планирането Ричард Хелмс продължа­ва да защитава тази политика, обосновавайки се, че „ако по­зитивната оперативна ефективност в използването на наркоти­ци намалее поради липса на възможности за реалистични из­следвания, ние ще изостанем от Съветския съюз в тази об­ласт."11 Що се отнаглава ^ ИЗПРОБВАНЕ НА ЛСД

Не само ЦРУ са замесени в експерименти за контрол върху съзнанието. Тази глава ще разгледа експериментите с халюци-ногенни наркотици, провеждани от различни поделения на Ра­зузнавателната общност на американската армия заедно с ней­ните химически войски. Голяма част от свързаните с това доку­менти са унищожени. Онова, което следва, се основава на спа­сени писмени свидетелства от тези програми.

От наличните досиета в Разузнавателния център във Форт Холъбърд, щата Мериленд, и от Военните химически лабора­тории знаем, че през ноември 1957 година е стартирал съвмес­тен координиран проект за психохимични наркотици. Предпо­лага се, че основната работа по този съвместен проект е свърше­на в края на 1957 г. и началото на 1958 г. През май 1958 година са се провели разисквания между офицерите от Разузнавателния съвет на Форт Холъбърд и Лабораториите за изследване на въоръжението в Еджуд. След заседанието на 3 юни 1958 година нача