Лекция: Источник, вносящий в воду загрязняющие вещества, микроорганизмы, теплоту, излучение и т.п., называется источником загрязнения

Източник: Douglas (1978 г.), Wildavsky (1987 г.), Grendstad (2003 г.)

Там където ниската толерантност за получаване на външни ин- струкции e съчетана със слаби чувства за групова принадлежност, ще открием индивидуалистичния начин на живот, организиран до голяма степен на себерегулацията между доброволни, променливи, договорно основани мрежи от индивиди. индивидуалистичният начин на живот

Ляво и дясно: методологически проблеми и съдържателни характeристики

се основава на конкуренцията и свободната инициатива. За индивиду- алистите държавата трябва да “минимизира” своята роля и да не пре- разпределя социалните блага, с оглед намаляване на социалните разли- ки. Нейната основна функция трябва да се състои в това, да гарантира единствено равенство на възможностите. в идеален вид такъв социален ред е предложен от адам Смит в “Богатството на народите” (Lockhart, 1999: 866).

Силни чувства на групова принадлежност, съчетани със слаби външни наставления, оформят начин на живот, който теоретиците на мрежово-груповата теория наричат егалитаризъм. егалитаристите от- хвърлят авторитета, ценят социалното равенство между хората и пред- почитат да бъдат организирани в малки, но сплотени групи, в които да се постигат колективни решения, основани на консенсус. Това отговаря на социалният идеал на Русо в “общественият договор” (ibidem).

Силни чувства на групова принадлежност, съотнесени с възприя- тия, легитимиращи силни външни инструкции, характеризират йерар- хичния начин на живот. йерархистите са колективистично настроени и ценят ясно профилираните взаимоотношения между хората, разграни- чаващи правата и задълженията, в зависимост от вертикално разполо- жените равнища на йерархия в организацията, където има координация и синхронизация на дейностите. идеалният полис проектиран от Пла- тон в “държавата” илюстрира този начин на живот (ibidem).

Групата на фаталистите се състои от хора със слаби чувства на гру- пова принадлежност и желание за получаване на много и силни външни инструкции. Те се отдават на политическа и социална апатия и лесно могат да бъдат манипулирани.

Тези основни типове начини на живот, според представителите на мрежово-груповата теория са представени в различни пропорции във всички общества (Lockhart, 1998; Grendstad, 2003). Съществена крити- ка тази теория получава по отношение на универсализма и проблема свързан с политическата и културна промяна (Танев, 2001; Wilson, 2000; Lockhar,t 1999). Тези културни типове поставят въпроса за функционал- ната връзка между политическа култура и политическа структура и за институционалните проявления на различните начини на живот, форму- лирани в конкретна политическа идеология или реализирани, чрез опре- делени политически действия. в този смисъл можем да разглеждаме ля-

Политически изследвания брой 2 / 2007

вото и дясното като различни начини на живот, изразени политически и легитимиращи дадена политика. Националният и исторически контекст, в който тези типове политическа култура се развиват и променят, трябва да се разглежда ситуационно, за да се проследи как начините на живот се адаптират към социалните реалности (Танев, 2001).

в заключение можем да обобщим, че лявото и дясното се базират на определени ценностни предпочитания под формата на различни све- тогледни възприятия, развити и еволюирали вследствие на конкретни исторически и ситуационни процеси, социализирани на базата на кул- турно-структурни взаимодействия.

***

За да се определи съдържателният смисъл на дихотомията ляво- дясно е необходимо да се прави разграничение между две основни нива на анализ: поведението на политическите партии и техните позиции (по- литическите идеологии и практики) и поведението на електората или ценностния потенциал в обществото.

По отношение на политическите партии, се наблюдава тенденция, при която те изграждат своите стратегии в изборни кампании с оглед да максимизират своя вот, за да могат да привлекат на своя страна т.нар. “плаващ електорат”. Това е и една от причините за предвижването на партиите по скалата ляво-център, дясно-център (карасимеонов, 2000). При многопартийните системи твърде често партиите се съобразяват със своите коалиционни партньори като правят отстъпление от пред- варително заявени позиции, ето защо правителствената политика в та- кива случаи се измества по скалата ляво-дясно към центъра, за да се постигне компромис и сближаване на позициите.

По отношение на политическите идеологии сме свидетели на още по-големи затруднения в анализа, свързани с разграничения при тяхната историческа еволюция. Съдържателни характеристики на едни идеоло- гии се припознават като такива в същностните елементи на други, свър- зани с различни аспекти от живота и политиката.

Универсалисткото схващане за съществуване на надисторично и наднационално ляво и дясно, какъвото срещаме при Боббио, се подлага на сериозна критика от автори, които смятат, че трябва да бъдат взе-

Ляво и дясно: методологически проблеми и съдържателни характeристики

ти под внимание историческото минало и политическите традиции в конкретна национална дъжава, както и етапа на развитие, в който тя се намира. По този начин бихме откроили различията в съдържател- ните характеристики на ляво и дясно в историческо и пространствено естество. Този подход има своите предимства, тогава когато изследваме еволюцията и смисъла на конкретни идеологии и политически практи- ки на различни държави, в различни исторически периоди и на базата на сравнителен анализ търсим общ съдържателен модел на определени характерни елементи на ляво и дясно. Така разгледани двата основни подхода не влизат в сериозно противоречие. едва ли има някой, който би отрекъл, че пространствено и времево съществуват понякога голе- ми различия в идеологическия и ценностен смисъл на понятията ляво и дясно, дължащи се на историческия опит и традицията в отделните общества, и че в същото време съществуват общи за тях елементи, по които точно бихме ги определили в съдържателен смисъл.

Нивото на анализ, на което все още се отдава малко значение при изследване на “ляво” и “дясно” е културния и ценностен потенциал в об- ществото, служещ за основа на едни или други политически проекции. лявото и дясното трябва да бъдат разглеждани освен като идеологии и като колективни и символни представи в обществото, които намират из- раз в определени светогледни възприятия на базата на различни начини на живот, легитимиращи институционализацията на конкретни поли- тически проекции (Thomson et al., 1990; Wildavsky, 1987; Lockhart, 1999). Това ни води в посоката изразена от представителите на културната те- ория за връзката и взаимозависимостта между култура и структура. По този начин можем да вникнем по-точно в причините за динамиката и измененията в ценностния потенциал на “ляво” и “дясно”, чрез развитие на културната теория, разглеждаща политическата култура като начини на живот като се достигне до емпирично потвърдими индикатори.

За да бъде коректно едно изследване на ляво и дясно е необходимо да се вземат под внимание всички тези споменати нива на анализ и да се постигне синтез между тях на едно по-общо теоретично ниво на научно познание, в което те не се изключват взаимно, а се допълват

Источник, вносящий в воду загрязняющие вещества, микроорганизмы, теплоту, излучение и т.п., называется источником загрязнения

135. Какие виды загрязнения воды Вы знаете?

Различают несколько видов загрязнения воды:

— микробное – поступление в водоемы патогенных микроорганизмов;

— тепловое – поступление в водоемы тепла вместе со сточными водами (в основном при эксплуатации тепловых электростанций);

— физическое – загрязнение воды электромагнитным излучением, радиоактивными веществами;

— минеральное – поступление в водоемы песка, глины, шлака, минеральных солей и др.;

— органическое, представляющее собой физиологические выделения людей и животных, остатки тканей организмов и т.д.;

— химическое – поступление в водоемы токсичных или изменяющих состав водной среды веществ;